Publication: Театърът, улицата, гробищният парк. Парижки сюжети в българската проза от 30-те години на ХХ век
Loading...
Date
Authors
Науковий керівник
Journal Title
Journal ISSN
Volume Title
Publisher
Бердянський державний педагогічний університет
Abstract
В статията се представят някои от посоките на осмисляне на Париж в българската литература от периода между двете световни войни. Градското пространство е разгледано като хетеротопия (Фуко), което има потенциала да активизира саморефлексията на Аза. Разгледани са три произведения на трима не твърде популярни български автори – цикълът “Париж” на Константин Константинов, книгата “Последният Париж” на Кирил Кръстев и книгата “Безмълвният Париж” на много слабо известния автор Петър Осоговец.
Description
Citation
Стоянова Н. Театърът, улицата, гробищният парк. Парижки сюжети в българската проза от 30-те години на ХХ век / Надежда Стоянова // Наукові записки Бердянського державного педагогічного університету. Серія : Філологічні науки : зб. наук. пр. – Бердянськ : БДПУ, 2016. – Вип. 10. – С. 238–246.