Театърът, улицата, гробищният парк. Парижки сюжети в българската проза от 30-те години на ХХ век
Вантажиться...
Дата
2016
Автори
Назва журналу
Номер ISSN
Назва тому
Видавець
Бердянський державний педагогічний університет
Анотація
В статията се представят някои от посоките на осмисляне на Париж в българската литература от периода между двете световни войни. Градското пространство е разгледано като хетеротопия (Фуко), което има потенциала да активизира саморефлексията на Аза. Разгледани са три произведения на трима не твърде популярни български автори – цикълът “Париж” на Константин Константинов, книгата “Последният Париж” на Кирил Кръстев и книгата “Безмълвният Париж” на много слабо известния автор Петър Осоговец.
Опис
Ключові слова
Париж, българска литература, хетеротопия, литературен модернизъм, Константин Константинов, Кирил Кръстев, Петър Осоговец
Бібліографічний опис
Стоянова Н. Театърът, улицата, гробищният парк. Парижки сюжети в българската проза от 30-те години на ХХ век / Надежда Стоянова // Наукові записки Бердянського державного педагогічного університету. Серія : Філологічні науки : зб. наук. пр. – Бердянськ : БДПУ, 2016. – Вип. 10. – С. 238–246.